Преди месеци, някъде около деня на доброволеца, по БТВ имаше репортаж, срещаха младежи по улицата и ги питаха какво мислят за доброволчестване, отговорите бяха меко казано умопомрачителни! От „тия са идиоти”, до „аз работя само за пари”. Ние (42) нямаме никакво желание да променяме света, в който живеем и да ходим да обясняваме на всеки, който застъпва крайни становища в това отношение, че не е прав, само защото ние мислим, че да си доброволец е едно от смислените неща, които можеш да направиш не за обществото само, а основно за себе си. Почувствахме обаче, че има нужда онези младежи, които го имат „това”, заложено вътре в себе си, но им трябва малко пример, който да ги накара да бъдат по-уверени и да се развиват в тази област, просто да го получат. Тук държа да кажа, че за нас „доброволец” и „работещ в НПО” са почти припокриващи се понятия.
Има едно схващане, че да работиш в НПО – или си идиот, или си крадец… Именно това спира много от хората, които скачат по площадите, независимо дали ЗА ВИТОША или ПРОТИВ АСТА, да направят стъпка нагоре и да отприщят в себе си желанието да помагат на обществото. Искахме да покажем добри примери на този Форум, да представим хора, които очевидно не са идиоти и в същото време демонстрират страст и отдаденост, които раждат конкретни резултати. С какво бяхме уникални… Ами с това, че се опитахме да съберем младежкия сектор и тези, които не са част от никакъв сектор, с другия сектор, този на „професионалните” НПО. Такова нещо до момента, аз поне, не съм виждал никъде. Напротив даже, усещам,че всеки сектор от НПО в България е малко или много капсулиран. Утвърдените организации често дори не забелязват младежките… Младежките организации (има разбира се редица изключения) са се насочили само към обмяна на опит помежду си, своите проблеми, своят поглед към доброволчеството… а може би е добре да видят къде може да са след години, ако наистина се развиват в сектора… Добре е например някой да се опита да мисли за това, че да си доброволец не е само „раздаване на предпазни средства по площадите по време на акция”, а е нещо, което може да означава да се включват хора, дори млади професионалисти в дейности, които са тяхната „страст”, тяхната добавена стойност в обществото, например, ако си изключително добър мениджър или лидер, да се използват тези ти качества. Ако си супер инженер, също… Това е нещо, което те (младежите и МНПО) ще трябва да правят след 10 години например, когато вече не са толкова „младежи”. Трябват примери и контакт с тези, които искат да дадат нещо. Трябва да може да има приемственост. Трябва да има места за „претопляне” на мотивацията…
Целият форум беше една доброволческа акция. Като се започне от УНСС, които дадоха залата безвъзмездно, мине се през ПР дейностите, които се правиха от колеги, които го усещаха като страст, през дизайна на рекламните материали, които бяха също направени от младежи, просто „ей така”, ние, които организирахме всичко, лекторите, разбира се, които доброволно се включиха… всичко бе пример за доброволчество, … а в залата имаше представители на МНПО, които ме питаха „само това ли са ни доброволците”, т.е. само тези младежи, които седят на регистрацията ли сме успели да мотивираме…. и това е пример, но за обратното 🙂
