Това са топ 3 на най-неподходящите, но често срещани схващания в българските условия за така наречената модерна корпоративно-социална отговорност.
Първото от тях е, че спонсорството е корпоративно-социална отговорност и с това може да се изчерпат нещата, които фирмата ни да свърши, за да си окачи грамота от спонсорирания на стената и да си изпълни необходимостите по ISO:26000. Т.е. даваме пари, някой върши една работа с тях (обикновено му извиваме ръцете до скъсване за реклама) и сме доволни. Или по-скоро недоволни, защото нищо не сме успели да продадем. Не, това не е корпоративно-социална отговорност.
Второто схващане е, че даряването на пари, дрехи и портокали за Коледа за деца от домове е идеалната Корпоративно-социална отговорност и като страничен ефект може даже да влезем в медиите и съответно фирмата ни да стане известна. Не, това също не е онзи сложен термин. Това е користна милостиня. И трябва да правим разлика, за да не се налага да се чувстваме неловко.
Третото схващане е, че можем да изгърбим служителите си в извънработно време да боядисат ограда на детска градина и то като стриктно следим да е пълен „списъка с присъствали“. Задължително трябва да поканим медии с прес релийз, в който да се използват думи за приноса на фирмата ни за развитието на обществото и да се постави голяма табела как фирмата Х е подарила на общността тази ограда/ градинка/ горичка/ паркче и т.н.
Единици са фирмите с български капитал, които се опитват да бягат от тези модели. Опитват се обмислено и осъзнато да залагат ценности във философията на бизнеса си и да надграждат търговските си практики с истински примери за Корпоративно-социална отговорност. При фирмите с чуждестранен капитал, обикновено случаят е малко по-различен – фирмата майка има свои стандарти, които включват подобни практики и е необходимо те да бъдат изпълнявани и в България, но поради отсъствието на разбиране в местния мениджмънт на самото понятие корпоративно-социална отговорност с това се натоварват експерти в HR отдели или маркетинг, за които целият процес е достатъчно досаден, за да се прилагат креативни подходи.
В поредица от публикации в този блог, ще се опитаме да дадем насоки, съгласно нашите практики, за това как корпоративно-социалната отговорност на фирмата да бъде изградена по начин, който не струва скъпо, но в същото време е базиран на ценности, формира истински общности и дори служи за маркетингови цели.
