Какво се случи, за да се „случи“ КЛЮЧ

Днес е 18 март, ден, след като 42 тренинг направи първото си голямо WOW! Изминахме доста дълъг път до тук, но бавно и полека нещата започнаха да си идват по местата.

Ето малко история, такава, каквато никой византийски хронист няма как да напише, не само защото отдавна са заличили Византия от картата, а просто защото ще я напишем максимално искрено, за да може всеки, който има такива идеи, да знае и да може повече.

Самата група 42 тренинг се зароди някъде през 2008г. Благодарим на Радостина от НЦЕМПИ, че ни събра и ни даде шанса да работим заедно, създаде се един много як екип от обучители, хора, които могат от нищо да направят нещо, които се сработиха до неузнаваемост, просто защото докато са напълно различни „предават на една и съща вълна“.

И така през 2010г. мен, Сашо, ме изпратиха на едно обучение в Маастрихт, Холандия. Наричаше се Trainers path. Имаше идея да събере едни хора от цяла Европа и да им даде възможност да помислят върху това как от лаици да станат професионални тренери. Имаше всякакви хора, немци, французи, холандци, турци, белгийци, италианци и какви ли не още. Там аз обаче разбрах, че ние, бъдещото 42, сме на ниво, което отдавна е надхвърлило това, което те си мечтаят да постигнат. Просто (без излишно да се хвалим с някаква комерсиална цел) сме много по-добри. Видях как работи една холандска обучителна група – Zero Generation. А в същото време със съквартирантите ми се смяхме дъъълго докато единият разправяше за „Вечният въпрос“ и отговорът му 42!

Ето прибрах се в България, събрахме се отново и … вързахме 2+2 и получихме 42! Получихме идеята, която ни държеше заедно, просто тя се визуализира в една цифра, заредена с много емоции от една книга.

2011г. беше изключително тежка. До тогава основното, което ни държеше заедно бяха обученията, които НЦЕМПИ ни даваше да правим. Няма да навлизаме в подробности какво удоволствие беше тази работа за нас. 2011г. обаче в НЦЕМПИ настъпиха промени, започна се „преструктуриране“ на екипа обучители, което доведе до създаването на нов такъв, който просто не включваше нас и нашата концепция, или по-точно имаше за цел да изгони нас и каквато и да е концепция.

Разбира се, когато я няма спойката, няма я съвместната работа, нещата започват да умират, лека полека. Но ние не се дадохме.

Фенове сме на TED, аз лично съм голям фен и на пичовете от StartUp. Мислейки за нашето бъдеще и как да се „събудим“ открихме, че всеки се е юрнал да прави какви ли не форуми за събуждане на предприемаческия дух в младите хора, а същевременно малкото млади хора, които имат нужда да не се чувстват идиоти, че не им се занимава с бизнес в чистия му вид, бяха оставени … да се чувстват като ненужни. Е, отново вързахме 2+2 и получихме 42.

Давайте, ще правим Форум! Ще каним лектори, не, няма да сме ние, нас може да ни знаят, може и да не ни знаят, но вече сме втръснали на младежкия сектор. Трябват хора, които са нива нагоре, които имат в себе си онова, което ще подпали аудиторията, имат в себе си онзи TED spirit, който дава идеята за StartUp-а в НПО сектора.

Обадихме се още декември месец в УНСС. Там има един Наско, в кариерния център, познаваме се, питахме какво мисли, каза, че не може да мисли друго, освен да каже, че е много готина идея, но трябва да минем по процедурата и да си поискаме зала.

Поискахме си такава в началото на януари 2012г. и много бързо от УНСС отреагираха положително, определиха Голямата си конферентна зала за нас, тя събира около 80-100 човека и предполажихме, че ще е достатъчна. Започна се търсене на лектори.

Единият от тях е по-скоро човекът, който сложи онази точка, от която път назад нямаше, Ева, каза ДА. Беше го казала всъщност още през Ноември, но сега потвърди 100% и за без пари. Това беше и условието – да са хора, които да дойдат в съботен ден, да са мотивирани да излязат и говорят пред аудитория, защото го усещат отвътре. Платените лектори имат два недостатъка – струват скъпо и идват, защото струват скъпо. Ние и така бюджет нямахме, решението беше предопределено.

Говорихме с с още един лектор – лектор 2. Той бе добре познат на аудиторията от  форумите на StartUp и първоначално каза не само едно голямо ДА, ами и ни надъха допълнително, че идеята е страхотна, та чак щял да ни помогне да намерим финансиране. Е, щом ще имаме и финансиране, значи действаме! Лошото беше, че просто не яхнахме ентусиазма му, или по-скоро подценихме хилядите други обстоятелства, които могат да ни бутнат.

Писах на Мишо Стефанов от НМД във Facebook. Питах го дали и той не би искал да стане един от хората на сцената. Още едно голямо ДА. Датата вече беше определена за 25 февруари. Перфектната дата, тъкмо започва семестърът. Студентите няма да са толкова натоварени, ще имат свободно време, събота…

И така през януари 2012г. на една АПЕРИтивка на 42, Хели изведнъж каза: „Нали нашият форум е обявен за 25 февруари?!? Как така ще се случи тогава, като в същия ден има огромно събитие на списание Enterprise – My success in education. А отгоре на всичко и лектор 2 е обявен да участва и в това!“ Просто нямаше как да продължим… така. Първо те щяха да ни задушат, бяха им дали аулата на УНСС, която е на метри от голямата конферентна зала, те имаха вече към 400 регистрирани студенти, а ние още едва бяхме стартирали регистрациите. те имаха бюджет, а ние гол ентусиазъм. Единият ни основен лектор някак си не беше преценил, че едновременно ще участва в две неща…

Поискахме смяна на датата от УНСС, Наско от кариерния им център пое инициативата и 17 март беше определена като вариант. Междувременно ние все още бяхме без бюджет и все още бяхме на гол ентусиазъм. Започнахме предоговаряне на датата с лекторите. Ева каза да, Мишо каза да, Българския дарителски форум казаха да. Лектор 2 също каза да. Да, но дни по-късно се оказа, че това последното Да, всъщност не е съвсем да, започна една комуникация, която водеше до огромна несигурност, а проучването на записалите се вече около 200 участника към онзи момент сочеше, че близо половината го припознават като супер атрактивен и интересен лектор. Той, както казах и по-горе, просто си имаше своята аудитория в университета от преди. Тъй като обаче така и не получихме категорично НЕ, оставихме информацията за него на сайта. Може би беше верен подход, може би грешен, но към онзи момент не знаехме какво да правим. По-късно категоричното НЕ си дойде само. Дойде само дни преди форума. Както казват сърбите „за да е мука йощ по-голема“. Започнахме да търсим някой да замени лектор 2 и да говори за финансите на НПО. До края не се справихме съвсем с тази задача. А може би трябваше просто в началото да търсим вариант 2 на лектор 2.

За финансиране отидохме в Америка за България. Разбира се, няма кой да гласува доверие на една група ентусиасти, които отгоре на всичко и не са юридическо лице, е те така те, само заради НЕсините ни очи. Получихме любезен отказ. Дано сега, след като направихме Ключ, да са видели, че ставаме 🙂

Жоро Апостолов, единият от лекторите, с които вече бяхме говорили, до такава степен явно искаше да ни помогне, че започна да мисли как да ни съдейства за финансиране. Първоначално ни изпрати във Фондация „Работилница за граждански инициативи“. Отидох. Носех презентация. Бях се спекъл. Получих супер готина обратна връзка от разговора. Е, можеше и да стане. Че това наистина е гражданска инициатива в най-чистият й вид. Да, но отговорът макар и положителен, бе гарниран с редица условия, които просто нямаше как да съобразим. Вече бяхме обявили събитието и щеше да е най-малкото некоректно да го предоговаряме с всички по веригата. Отказахме парите. Идеята ни бе много по-важна от финансирането. Идеята е смисълът на Форума ни! Не си я давахме!

УНСС ни дадоха Аулата си за 17 март. Отговорността стана огромна. До преди няколко седмици се страхувахме, че My success in education ще ни задуши именно, защото бяха в огромна зала, а сега ние трябваше да я пълним същата аула, докато лектор 2 не отговаряше еднозначно, а нямахме пари за промо кампания.

Идваха мейли, хората се кефеха на идеята ни. Щяхме да се справим!

И тогава се случи онзи бум, който даже не бяхме подготвени да посрещнем. БАИТ отговориха, че ще ни финансират, с малко, но беше достатъчно за тефтери и видеозаснемане (което беше евтино, защото беше услуга…). Запознахме се с тях, отново, защото Жоро ни препоръча да ги питаме. Този Жоро също вече беше казал ДА за лектор. Регистрираните участници някак стигнаха до 500 и нагоре.

Нескафе, Кока Кола и вода Ракитово решиха да ни дадат напитки, дарение. Стигна се до тук, именно защото вече имаше резултат, имахме бройка хора, която не беше за подценяване, имахме твърда подкрепа от УНСС и най-вече имахме здрави нерви да атакуваме през всяка открехната врата и да искаме до откат.

Краси Величкова от Български дарителски форум, беше също сред потвърдилите лектори. Две седмици обаче преди Форума се оказа, че трябва да пътува извън страната. В първия момент изтръпнах. Да играем целият този процес отново и да търсим заместник… Но тя беше поредният отговорен човек, с който сме се запознали. Сама намери и свой заместник от екипа си – г-жа Иванчева, както и ни препоръча на г-жа Лисичкова от Платформа АГОРА, която също каза ДА.

WWF решихме да включим, защото наистина има за какво да бъдат включени! Едва ли някой ще каже нещо против това. Тук нещата станаха най-странно. Просто им писахме мейл с покана. Отговориха позитивно. Отидохме на среща. Видяхме се с хора, за които не беше толкова важно да търсят „скритите ни цели“, да поставят изисквания, да питат кои сме и от какъв зор правим това. Видяхме се с тях и те просто казаха „ДА, идеята е страхотна“. Едни истински хора от истинска гражданска организация. Веселина Кавръкова направи много яка „зелена“ презентация на Форума 🙂

Тони Янкабакова от Габрово, ами тя всъщност е казала ДА за този форум още преди 20 години… С такъв плам говореше за работата си по време на Форума на 17ти, че по никакъв начин не мога да се сетя за дори един момент, в който да е имало трудност при предварителните ни разговори.

Ще се постарая да не пропусна и един младеж на име Иво, който е от Фондация StartUp. С него се видяхме още декември 2011г. Помогна ни изключително много с информация, въпроси, готови форми на чек листове, идеи за платформи за онлайн регистрация и най-вече как се работи с тях. В допълнение ни покани на две техни събития, като ни пазеше места на първия ред. Успяхме да вземем, каквото „можем да носим“.

Тошко от Кабината.ком ни подари ваучер за езиков курс, с който да наградим участник от аудиторията чрез томбола накрая. Идеята за наградите я подкрепи и онази Радостина от НЦЕМПИ, с която започнахме този текст, получихме такива и от Суперхостинг…

Два дни преди Форума пристигна и писмо за подкрепа от посолството на Ирландия, бяхме им писали отдавна, но дори не мислехме, че ще ни забележат…

Супер много се кефим и на всички онези младежи, които поискаха да ни ударят едно рамо чрез доброволчестване – Венера Лазова, Павел Петков, Камен Кръстанов, Гришата и Владимир Василев, като последният се появи от нищото, просто писа един мейл, че иска да помага, дойде и се справи блестящо! Имаше и едни двама Николаевци 🙂 Единият печаташе материали, а другият ги правеше страхотни. Огромно благодаря за всички онези визуални материали, които вторият от тях създаде, а и за снимките, които напълно професионално снима по време на Форума!

И от всичко това изводът е: Ако искате нещо силно, ако го искате чисто, ако не се отказвате пред трудностите и ако вярвате, ще го случите! Или за да бъдем максимално „ключарски“ настроени ще успеете да поставите „целите си като мечти с краен срок за изпълнение“ (Ева Борисова) и ще успеете да накарате „хората да клякат, защото искат това“ (Михаил Стефанов).

Благодарим и на всички онези 300 човека в залата, които ни накараха да вярваме, че има смисъл от такива неща, благодарим и на онези около 300 други, които се регистрираха, но не дойдоха, защото поне показаха, че има хора, дори с мааалко отношение по темата и си заслужава да се занимаваме с нея.

Какво следва сега ли? Следва конкурсът ни „Онлайн с кауза“, а скоро ще имаме и нови „мастър клас“ предложения за вас, разбира се и за всички други освен вас, които можете да доведете.

С уважение: Осмината от 42 тренинг

Сашо, Нат, Хели, Зарик, Мая (и Мони), Мария, Рали и Иво.

Благодарим ви за вКЛЮЧването!

P.S. Това беше едно събитие, финансирано с 800 лв…