Представи ни се с няколко думи. Аз съм Гери.Приятно ми е да се представя. На 21 години съм от Варна. Бивш възпитаник на Първа езикова гимназия и настоящ на Икономически Университет-Варна (3-ти курс, специалност Финанси). Най-обобщено – ..момиче, каращо често колело, тръсещо и намиращо себе в творчеството на Хорхе Букай, фотографията и изработването на обички.…
Срещнахме се с Анастасия Велева в Costa Coffee на ул. Кракра, бяха минали два дни от дипломирането й в Софийския университет, специалност „Социални дейности”. Още с влизането си ни позна, а и ние нея, никога преди не се бяхме виждали толкова отблизо, ако разбира се не броим Форум КЛЮЧ, заради който беше и тази среща.…
Преди месеци, някъде около деня на доброволеца, по БТВ имаше репортаж, срещаха младежи по улицата и ги питаха какво мислят за доброволчестване, отговорите бяха меко казано умопомрачителни! От „тия са идиоти”, до „аз работя само за пари”. Ние (42) нямаме никакво желание да променяме света, в който живеем и да ходим да обясняваме на всеки, който застъпва крайни становища в това отношение, че не е прав, само защото ние мислим, че да си доброволец е едно от смислените неща, които можеш да направиш не за обществото само, а основно за себе си. Почувствахме обаче, че има нужда онези младежи, които го имат „това”, заложено вътре в себе си, но им трябва малко пример, който да ги накара да бъдат по-уверени и да се развиват в тази област, просто да го получат. Тук държа да кажа, че за нас „доброволец” и „работещ в НПО” са почти припокриващи се понятия.